ДРАМАТУ̀РГИЯ

ДРАМАТУ̀РГИЯ, мн. няма, ж. 1. Литер. Драматично творчество, създаване на драми. В своята драма "Иванко" В. Друмев показа верен усет към правдиво, реалистично разкриване на действителността и с това извърши скок в развитието на нашата възрожденска драматургия. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Според него [Ив. Ст. Андрейчин] развоят на родната драма е неразривно свързан с развоя на родната драматургия. Ив. Богданов, СП, 222. Проблеми на българската драматургия.

2. Събир. Съвкупност от всички драматични произведения обикн. на един народ, писател или епоха. Необходимо е да се проучи цялата Вазова драматургия, която все още не се познава, за да се види, че редица драматически произведения на Вазов могат да се поставят на нашите сцени. ВН, 1955, бр. 282, 4. В Петербург Сарафов се запознава с руската класическа драматургия, с произведенията на великите руски драматически писатели — Грибоедов, Гогол, Островски. Ст. Грудев, ББ, 86.

3. Развитие на драматичния конфликт, на драматичното действие в драма или в друго произведение, където има драматизъм (във 2 знач.), някакво стълкновение. Народното творчество е много богато с образи и сюжети — от него трябва да се учим и на ясна мисъл, на реалистично изграждане, на логична драматургия. НК, 1958, бр. 29, 1. Словак показа богатството на своя талант, разкривайки еднакво убедително и искрящата жизнерадостна виртуозност на увертюрата, и дълбоката и сложна драматургия на петата симфония на Шостакович. ВН, 1960, бр. 2625, 4.

— Гр. δραματουργία.

Списък на думите по буква