ДРАНГО̀ЛНИК

ДРАНГО̀ЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. Ирон. Затвор. За една нищо и никаква грешчица мога да ида в дранголника и да си изгния там. Г. Караславов, ОХ II, 77. Той отиде тая заран в затвора да занесе на Крумова малко тютюн. Крумов пак е влязъл в дранголника за един скандал. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 11. — Ще рисувам и ще бистрим политиката — продължи той. — Докато ни тикнат в дранголника — засмя се баба. К. Калчев, ПИЖ, 168. — Довтасаха две заптиета, откараха майстора в дранголника. Т. Харманджиев, КЕД, 230.

— Вер. от рум. drîngãlãu 'безделник, негодник'.— Друга форма: дрънго̀лник.

Списък на думите по буква