ДРАСКАМ

ДРАСКАМ1, ‑аш, несв. 1. Прех. Прокарвам, обикн. многократно и продължително нещо остро по някаква повърхност, при което остава тънка следа, черта; дращя. Идеше ѝ да стене, да скимти, да драска лицето си с нокти, да се валя на пода. Л. Гуляшки, Л, 463. С големи страдания стана прав, като оставаше единия крак да виси и безумно взе да драска стените с пръстите си. Ив. Вазов, Съч. X, 130. Тя, девойката, са защищала, хапала и драскала окружающите я със своите дълги нокти. Знан., 1875, бр. 10, 148. // Стесн. Прокарвам върха на кибритена клечка по страните на кибритенакутийка, за да се получи пламък. Антиков вади цигара, драска с клечица по кибритената кутия. Др. Асенов, СВ, 135. Огледа [Евстати] замъглената равнина и чу как зад гърба му чичо Марин драска с клечка по кибритената кутия. А. Гуляшки, МТС, 231.

2. Прех. и непрех. Предизвиквам специфичен лек шум, като извършвам това действие; дращя. Тука, в широкия джамлък, само клоните на салкъма, размърдани от ветреца, леко драскаха по стъклото. К. Константинов, СЧЗ, 75.

3. Прех. и непрех. С грапавините си оставям следи или накърнявам по-фина или нежна повърхност, като обикн. предизвиквам неприятно усещане; дращя. Сега вървяхме по тясна стръмна пътека, между ниски храсти, които драскаха краката ми. П. Вежинов, ЗНН, 146. По работните им повърхности [на транспортните ролки] се образуват плоски и заострени места, които от своя страна започват да драскат и да повреждат кинофилма. Й. Венов и др., К, 33. Не ме пипай, ръцете ти много драскат.

4. Прех. Пиша или рисувам нещо набързо, без старание или машинално; дращя. Директорът слушаше мълчаливо и драскаше с молива си по бележника. Ив. Мартинов, М, 79. Аз съм ги [полетата на учебника] изпълнил с човечета, драскал съм разни фигурки и не съм мислил, че това е осъдително за един ученик, влязъл вече в прогимназията. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 135. Боцмана му беше обещал да се изкаже решителнво в негова полза. Но Боцмана се бавеше, драскаше някакви котви и лодчици на къс хартия. П. Льочев, ПБП, 17. — По твоите книги драскай колкото щеш — тихо казваше Мълчанов с някаква скрита болка, — но моите не пипай. М. Марчевски, ТС, 6. // Обикн. пренебр. Пиша или рисувам, чертая изобщо; дращя. Това работниците са опасен елемент .. По улиците драскат с червена боя: "Да живее търновската конституция". М. Грубешлиева, ПИУ, 26. На мръсния под пред печката драскаше домашното си Шукра. Л. Александрова, ИЕЩ, 183. По едно време се изправи пред черната дъска същият ученик, който ме подигра в училищния двор. Той драска, три с гъбата — нищо не излезе. Кр. Григоров, ОНУ, 122. Един от майсторите в ковачницата часто накарвал Шарплса да му помага, кога драскал с креда по одъра чертежи за различни уряди. Й. Груев, СП (превод), 120.

5. Прех. Разг. Пренебр. Пиша, съчинявам незначителни литературни произведения; дращя. Сега посвикнах с положението си на човек, който половин ден чете чужди ръкописи, а другата половина драска туй-онуй. Ем. Манов, ПС, 46. Двама от другарите ни имаха претенцията на творци: единият, Атанас Недялков, .. беше печатал някои работи. Сега е покойник. Другият беше Петър Савов .. И той драскаше, но нищо не бе печатал. Сб??СЕП, 336. Смути ме мисълта: защо аз драскам тия / небрежни стихове. Ив. Вазов, Съч. III, 207.

6. Прен. Непрех. Разг. Ирон. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия, домогвам се да постигна нещо; дра‑

щя, драпам. Имам издадени няколко книги, хуморески и фейлетони. Спестовна книга още нямам издадена или преиздадена. Сега драскам за пенсия. Г. Краев, АЗ, 2. — Какъв човек ти се вижда тоя... вашият кмет? — попита младежът .. — Казват, че преди това е бил околийски началник? — Бил е, ама не из тоя край .. При нас драска като бесен, старае се пак да му дадат старата служба. П. Вежинов, ВП, 12. драскам се IСтрад. от драскам в 1, 4 и 5 знач. Никога не се драска кибритената клечка така, напред. Д. Кисьов, Щ, 111. От точките и чрътите, които по показаний начин ся драскат по хартията, съставили са цяла азбука, та могат да забележат каквато дума искат и така да ся разговарят от далечни места. Й. Груев, Ф (превод), 186. Прибери си очилата в калъфчето да не се драскат. II. Възвр. и взаим. от драскам в 1 знач. Не се драскай по лицето, ще ти остане белег. △ Братчетата се хванаха и почнаха да се драскат и щипят.

Драскам с нокти и зъби. Разг. Упорито, усилено се домогвам до нещо. Освен това съвсем нелепо се сещам за моя предшественик Гамбата, който сума време драска с нокти и зъби към Генералната дирекция и когато му излезе преназначението — получи инфаркт. К. Грозев, СбХС, 209.

ДРА̀СКАМ

ДРА̀СКАМ2 ‑аш, несв., непрех. Разг. Бързо, обикн. с бяг напускам някое място, за да избягам от някаква опасност; хуквам, побягвам, духвам, драсвам2. Лъв ако види това плашило, ще си подвие опашката, а ние нито си подвиваме опашките, нито драскаме през баирите, а напротив. Й. Радичков, НВ, 141.

Списък на думите по буква