ДРАСКАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀СКАНИЦА ж. Разг. 1. Обикн. мн. Нещо написано или нарисувано набързо, небрежно, машинално или не съвсем ясно; драскулка, драска, драскотина. Разпитваха го дали е виждал било в тези заслони, било в пещерите или по изветрелите скали рисунки, черти, драсканици, надписи. Й. Радичков, СР, 28. Веднъж тоя седял умислен над чертежа на една лодка и си блъскал ума как да изработи много особен детайл .. Накрая бай Алекси се ядосал: — Ако по тия драсканици може да се направи нещо, аз ще си скъсам майсторското. В. Райков, ПВ, 5. Той записваше върху белите полета на един вестник имената на улиците, а измежду печатните редове поставяше някакви свои знаци, така че да изглеждат обикновени драсканици. П. Славински, ПЩ, 174.

2. Пренебр. Литературно произведение, рисунка или текст без особено съдържание и значение, без художествени достойнства; драскотия. Започвам да пиша стихове! .. След завръщане от работилницата тайно, сякаш извършвам някакво престъпление, пълня тетрадка с драсканици и трябва да си призная, че в такива минути съм щастлив. С. Таджер, ПНМ, 19. — Искам да ви прочета нещо .. — Не искам нищо да ни четеш. Вятър работа са тия драсканици. К. Петканов, МЗК, 186. Ако беше безсъвестен, то рисунките го определяха и като мръсник, а ако е некъдърен, тия драсканици можеха да се отдадат на неговата несериозност. П. Вежинов, ВР, 166-167.

3. Драскотина (в 1 и 2 знач.); драска, драскулка. Минаха първо през овчите саи — отпред имаше широк агъл, с тъмнокафява пръст, чисто преметен- още личаха драсканиците от дървената метла. Й. Йовков, ПГ, 169. — Девойката се поуплашила и за три дни ще ѝ мине. А от драсканицата и следа няма да остане. Ст. Загорчинов, ДП, 410.