ДРАСКО̀ТЯ

ДРАСКО̀ТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Разг. Пренебр. Драскам1 (в 1, 4 и 5 знач.). Разни безмислености, що съм драскотил преди това, .., те остават за сметка на младостта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 31. драскотя се I. Страд. Това, дето се драскоти сега и кръщава с хубави имена: роман, повест, разказ — то са упражнения на гуреливи ваксаджии при изкуството. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 234-235. II. Възвр. и взаим. от драскотя (в 1 знач.).

Списък на думите по буква