ДРЕБНАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕБНА̀ВЕЦ, мн. ‑вци, м. Рядко. Дребнав човек. Аз говоря за педантите, за тези дребнавци, които се занимават не с живи неща, а с думи. Сл. Боянов, СК, 174. Нямало е голям българин в нашата история, който да не е бил голям патриот. Само дребнавците са служили на разни конюнктурни и догматични съображения и моменти. Затова историята ги е отминавала. Е. Каранфилов, Б III, 265.