ДРЕБНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЀБНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от дребен (в 1, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 13 знач.). Оная вечер преди събранието Рилка се тревожеше, че може би другарите няма да я слушат. Та тя е така дребничка и никой не може да ѝ даде двадесет години. Д. Кисьов, Щ, 94. Обрулен от горещия вятър, ечемикът беше останал дребничък и рядък. Ст. Марков, ДБ, 251. От брега далече нагоре се простира парк. Сред него висока вила с тераси. Наоколо лехи, широки алеи, насипани с дребнички, разноцветни камъчета. Г. Стаматов, Разк. II, 149. Разбирам истинска и честна политика по убеждение, а не онова леко, дребничко партизанство. Т. Влайков, Съч. III, 54. Не позволявай дребничката хорска злоба / да ме досег‑

не със злорадо съжаление! П. Пенев, Худ. С I, 331.