ДРЕБНЯ̀

ДРЕБНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. св. страд. дребня̀л, ‑а, ‑о, мн. дребнѐли, несв. 1. Прех. Разг. Правя нещо на дребни части, късове; раздробявам. Няма защо да дребнѝ дървета, че изгарят по-бързо, скоро без клечка ще останем. Д. Бозаков, ДС, 63-64. Не дребнете много зеленчука за гювеча.

2. Непрех. Разг. Ходя бързичко с малки, дребни крачки; ситня. Мъжът крачел широко, а жената дребняла и чехлите хлопали на краката ѝ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 110. — Дядо, да ти подостря ли шиш за магаричката? — пита Момчил. — Искаш ли? — Магаричката ще дребни и без мушкане. З. Сребров, МПС, 60.

3. Непрех. Рядко. Издавам много чести къси звукове. Винаги все едно слухтят / как долу на отбой тръбите все тръбят / и тупкат и дребнят отнейде барабани / на сбор. П. П. Славейков, КП ч. III, 235.

4. В 3 л. и безл. Диал. За сняг, дъжд — вали на ситни, зърнести снежинки или на ситни капки; ситнѝ (Вл. Георгиев и др., БЕР).

5. Остар. Издребнявам. Золотов, .., от една страна е умен, но толко дребнѝ в сужденията си. СбНУ XX, 61.

Списък на думите по буква