ДРЕБОСЪ̀К

ДРЕБОСЪ̀К, мн. ‑ци, м. Разг. 1. Малък, дребен човек, животно или предмет. Откъм винарската изба към мене се запътиха двама души.. Единият, високият, беше едър,.. Другият беше дребосък, с късо палте и каскет. Ст. Станчев, НР, 190. Кучето — една педя дребосък — подскачаше наоколо и квичеше. Й. Радичков, СР, 13. Сигурен съм, че никое дете не познава листоножките, тези рачета- джудженца. И отде ще ги познава? Такива дребосъци! П. Бобев, ГЕ, 45. Зарад първия училищен ден на двамата си сина майката изпра на реката всичките им дрехи. Първият, с четири години по-голям, беше потърсил коларския път до съседното село Покровник — там имаше прогимназиални класове, а вторият, дребосък, какъвто немотията само може да отгледа, върви с шарена торбичка. Сл. Македонски, ЕЗС, 52. С вързани очи може да различи мур, ела,.. или бор, да не говорим за дребосъците. Ст. Даскалов, ЕС, 175. // Само ед. Събир. Малки, дребни животни или предмети като едно цяло. Всичките птици на Могила се събираха тогава под дивата ябълка. Враните налапваха плодовете цели и бързо си отиваха, сякаш не желаеха да се смесват с останалия горски дребосък. Н. Хайтов, ШГ, 209. Станка изтича в кухнята и след малко се върна с голяма чугунена чиния, пълна с дребни, пресни, изпържени рибки. — За мезенце — каза небрежно Кръстевица,.. — Слав днес излезе да поразходи воловете и взе са̀ка, та да опита из реката. И донесе този дребосък. Ха, заповядайте! Г. Караславов, ОХ I, 91-92. Заради тютюна Рамзина се забави, та късно есента трябваше да прибира последните картофи. И те от сушата бяха един дребосък... Б. Несторов, АР, 253.

2. Малко на възраст дете. — Остави жена, майка и шест деца — каза Вучо. — Голямкото е ратай, ценено в града, а момето слугиня заведоха в София. Онова е все дребосъци. Н. Попфилипов, БД, 71. // Само ед. Събир. Малки на възраст деца като едно цяло. Човек не оставаше в село — само дребосък и бабички — всичко друго се отправяше с натоварени коне и джепане, с хляба и с ранените. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. Ще я докарате пак до някоя война, ще се запилеете по фронтовете и ще оставите нас, жените, да си скубем косите самички с дребосъка. Г. Караславов, ОХ, 308.

3. Само мн. Разг. Дребни пари. — Какво ми завираш тия дребосъци в ръцете? Дай това, пък после ще се оправяме! — посочи ѝ той банкнотата от десет лева. ВН, 1965, бр. 4229, 4. // Само ед. Събир. Дребни пари като едно цяло. Тя вади от чантата си портмонето и изтърсва съдържанието му на масичката. Вземам банкнотата от петдесет франка, като великодушно оставям дребосъка. Б. Райнов, ГН, 206.

4. Прен. Дребен, незначителен човек, с второстепенно значение и място в обществото. — Вие какво смятате да правите?... Нямам пари да отида в чужбина. Аз съм дребосък, стар човек, няма кой да ме закача... Д. Димов, Т, 470. От неговия [на Иречек] дневник до днес достигат гласове, звучали преди половин век, кипят отколе утихнали човешки страсти, ръкомахат родени общественици и политически дребосъци. А. Каралийчев, ПГ, 209. Нито Съглашението, нито Съюзът водят война за нашите народни интереси! — каза Тюлев. — Те се бият за своите разбойничаски цели, а такива дребосъци като нас само ядат сопите. Г. Караславов, ОХ I, 301. // Само ед. Събир. Хора с ниско, маловажно служебно или обществено положение като едно цяло. От безплатния труд на тия повече от триста души, осъдени за революционна дейност, намазваха по нещичко и прокурор, и директор, а може би и някои от дребосъка. Затворниците пак тръгнаха да копаят канала. М. Кюркчиев, ВВ, 17.

5. Прен. Обикн. мн. Рядко. Незначителни, дребни факти, явления или творби; дреболия. Освен това,.., се печатат и разправии за разни дребосъци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 161. В командировка бях. Очерк ще пиша.. Пишем дребосъци, глупости... Кл. Цачев, СШ, 182. По тия години не виждаме някоя на скопос книга, а повечето се печатат нищо и никакви дребосъци само за пари. МС, 1883, кн. 4, 5.

Списък на думите по буква