ДРЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е съществувал в далечното минало приблизително до Средновековието; стар, античен. Друг път пък пренесе слушателите си в древна Гърция, като им разправи за Диоген. Г. Белев, ПЕМ, 68. Питахме, разпитвахме по пътищата — никой нищо не беше чувал за древното градище, преминавало през последните няколко хилядолетия в наследство от езичници на християни и от християни на мохамедани... Н. Стефанова, ПР, 145. Както в древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън, по същия начин днес пазят у нас урните. Ал. Константинов, Съч. I, 184. Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян. Д. Димов, Т, 4. Древна култура. Древна цивилизация. Древен пророк. Древен поет. // Който води началото си от далечното минало; стар, старинен. Църквата "Св. Георги" е най-древният сравнително добре запазен паметник в София. Ст. Михайлов, БС, 174. Простих се с пълноводния Нил, с древните пирамиди и тайнствения сфинкс,.. — простих се мълчаливо, без сълзи и клетви: само една въздишка — това беше всичко. М. Марчевски, ОТ, 24-25. Там, дето се кръстосват сред диви балкански урви четири потока — върху древни кули, зидани от чуждоземци, — цар Аспарух сгради своя дворец. Н. Райнов, ВДБ, 9. Египет са счита за едно от най-древните господарства на земното кълбо. Н. Михайловски, РВИ (превод), 25. Лиляна се завръща към селото / с момите... И по древен обичай / светулка си залепя на челото. Бл. Димитрова, Л, 66.

2. Характерен, свойствен за хора или неща, които са съществували в далечното минало; стар, някогашен. В него [турски подофицер] имаше нещо от древната, легендарна храброст на турския войник. Й. Йовков, Разк. II, 196. Този человек [Катон] искал насилно да възстави [възстанови] древната простота на нравите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 314. Но усещам в мене бие древна, / скитническа, непокорна кръв. Е. Багряна, ВС, 40.

3. Като същ. древните мн. Само членувано Рядко. Хората, живели в далечното минало, обикн. старите гърци и римляни. Кои ли не от древните досега, че и занапред, не са хвалили и не ще хвалят поробители и завоеватели? Ем. Станев, А, 213. Художеството за ваяние на дърво.., е било известно и на древните, ако тогава человеците и да не са работили толкоз изкусно, колкото сега. ИЗ 1874-1881, 186.