ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕВНОБЪ̀ЛГАРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който се отнася до българската държава в първите векове от основаването ѝ и до нейните жители; старобългарски. Древнобългарски ръкописи. Древнобългарска история.

2. Като същ. древнобългарски м. а) Прабългарски език. б) Остар. Книж. Старобългарски език.