ДРЕЖДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЀЖДЯ̀, дрѐждѝш, мин. св. дрѐждѝх, несв., непрех. Диал. 1. Стоя неподвижно, умислен, съсредоточен (Т. Панчев, РБЯд). Дрежди от акъл. Т. Панчев, РБЯд, 103.

2. Стоя на едно място и треперя. Недей да дреждиш там, ами ела до огъня да се сгрееш.

◊ Дреждя като кон на празни ясли. Диал. Стоя в бездействие, без да знам какво правя.