ДРЕМЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕМЛЍВО нареч. 1. По начин, присъщ на човек, обхванат от дрямка или още неразсънен; сънливо, сънено. — Господарката я няма — каза дремливо слугинята. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Той навеждаше главата и дремливо я клатеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. И пълзи по всички селски хижи, / като котки, мек и топъл дим — / край огнищата дремливо нижат / думите си старите деди. Сл. Красински, ЗО, 43. // Разш. Лениво, отпуснато. Аз обичах да ходя у бабини.. Когато след Петровден отидох у нея, тя дремливо чепкаше вълна. Г. Белев, ПЕМ, 32-33. Понякога той поглеждаше накриво кучето — то, проклетото, беше виновно за неслуката.. И Бомбата на два пъти ритна прочутия зайчар, който клинкаше дремливо след своя сърдит господар. Г. Караславов, Избр. съч. II, 473.

2. По начин, който навява дрямка, сън; приспивно, сънливо, сънено. Чучурчето монотонно и дремливо шуртеше в мълчанието. Ив. Вазов, Съч ХХII, 27. Хората през дрямката си слушат / как пълзи по стрехите нощта. /..,/ а отвън капчуците дремливо / с някого приказват цяла нощ. Сл. Красински, ЗО, 44.