ДРЕМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀМЯ, ‑еш, мин. св. дря̀мах и дрема̀х, несв., непрех. 1. Намирам се в полусънно състояние, в дрямка, спя леко, недълбоко. Манолаки не спеше, а само беше подпрял глава на ръката си и дремеше. Й. Йовков, ЧКГ, 218. Петър по цял ден лежеше в стаята и гладен, неумит, небръснат, отслабнал. И понеже беше отпаднал от лежане и глад, той постоянно дремеше в полусън. И. Петров, НЛ, 197. В другия ъгъл до прозореца седеше слаба, възсуха жена. Облегнат на рамото ѝ, спеше синът ѝ Начко. До нея дремеха още две момченца. Ал. Бабек, МЕ, 10. На двора бе тихо. Кокошките дремеха на завет, а кучетата лежаха пред къщната врата. К. Петканов, Х, 104. — "Стеване, първо венчило, / .. / девет съм рожби добила / над девет люлки дрямала." Нар. пес., СбВСт, 485. ● Нар.- поет. дрямка дремя. "Маринке, сестро по-малка, / да седнем да си починем, / да легнем дрямка да дремем". Нар. пес. СбНУ ХLVII, 98.
2. Разш. Стоя отпуснато, без работа, обикн. в очакване на нещо. Десет дена вече Лапнимухата дреме в клуба на националните синдикати и чака някой богаташ да го вземе на работа. Г. Караславов, Съч. II, 248. А когато тряба да продава произведенията на своята работа, тя ще цял ден да дреме на пазар, за да продаде. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 5. Ей нагиздени невести / мяркат се по дворищата; / дремят бабите по вратни, / дядовците — в механата. К. Христов, Кр, 55. // Прен. Поет. Стоя спокойно, неподвижно. Върбите край реката дремят и нито едно листо не трепва по тях. Й. Йовков, ПГ, 74. Локомотивът неспокойно съскаше. Зад него дремеха зелените вагони на влака. П. Стъпов, ГОВ, 112. Синя утринна омара / леко плава над дола. / Дреме мелницата стара / край тревясалия път. Д. Бояджиев, Ст, 14. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. П. К. Яворов, Съч. I, 21.
3. Прен. Обикн. с отриц не. Стоя безучастен, бездеен; бездействам. Пред бюфета дремеха сервитьорите в очакване на следващия влак. С. Северняк, ИРЕ, 125. Сливката цъфна и завърза. Пазачите ѝ се трудеха здраво, но и пакостниците не дремеха. Щом се измъкнаха от белите пашкулчета, пеперудките на плодовите червеи снесоха яйцата си по младите завръзи. П. Бобев, ЗП, 82. Турчинът слабее и отпада — а ние дремем! НБ, 1876, бр. 2, 8.
4. Прен. За качества, способност или личност с някакви качества и под. — намирам се скрит, спотаен, съществувам някъде, без да се проявявам открито. Добри познавачи на музиката и на танците и добри организатори вярвали, че в народа дремят незнайни таланти за един певческо-танцувален колектив. Г. Караславов, Избр. съч. III, 306-307. А монахът знаеше какво очакваха тия люде от него, защото му се струваше, че ги позна, че погледът му проникваше в душите им, дето дремеха дълбоко, още непробудени, незнайни сили. Д. Талев, ЖС, 176. После майка ми каза, че във всеки човек има добро, което дреме и чака да бъде разбудено. С. Стратиев, СВМ, 66. Отечество, не си ли достойно за любов? / .. / Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? / Какви ли тайни дремят, богатства, красоти / по твоите долини, поля и висоти? Ив. Вазов, Съч. II, 5-6. Спокоен съм. Смъртта е смешно кино. / Аз съм готов да литна още днес. / Дали е рано — или е навреме? / Навреме тръгва само канен гост ... / И моля се в душата ми да дреме / един из мертвих възкресен Христос. В. Станков, АС [ea].
ДРЀМЕ МИ несв. Жарг. Пренебр. Не ме засяга, не ме интересува нещо (като израз на пълно безразличие). — Ще ти се карат за това редовно закъсняване сутрин. — А, дреме ми!
ДРЀМЕ МИ СЕ несв., непрех. Изпитвам желание да дремя, да спя. — Майко, и мен ми се дреме! / — Майко и мен ми се спи! Хр. Ясенов, Събр. пр, 23. Ако ся найдеше при нас на гости някой паметен человек, и би ся приказвало нещо разумно, Невенка начнуваше да ся прозева и да ѝ се дреме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 427. "Вчера вечер не сум спала, / ова вечер ми се дреме." Нар. пес., СбБрМ, 439. ● Нар.- поет. дрямка ми се дреме. — Дрямка ми се дреме, мамо, / на черните очи. / — Ако ти са дреме, синко, / вечеряй, па лягай! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 174. Дрямка ми се дреме, / сън ми не дохожда, / се по това време / либе ме спохожда. Ц. Церковски, Съч. I, 169.
◊ Дреме ми (не ми дреме) на шапката. Жарг. Пренебр. Не ме засяга, не ме интересува нещо (като израз на пълно безразличие). Дремя като кон (добитък) на празни ясли. Разг. Ирон. Стоя без да върша нещо и без да знам какво да правя. — Да ти кажа правичката — намръщи се бай Пондьо — по̀ ми се ходи в канцеларията — там барем седя... А в тая църква — дремя като кон на празна ясла и гледам как бабичките лижат иконите... Г. Караславов, Избр. съч. II, 202-203. Дремя <от> дългия. Диал. Бездействам, стоя безучастно, апатично. Зора се е зазорила / настало е време; / а наш Тотьо в Росията / от дългия дреме. Л. Каравелов, Съч. I, 56.