ДРЕНАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕНА̀Ж м. 1. Техн. Отводнително съоръжение във вид на канал, мрежа от канали, тръби и др. или пласт от камъни, пясък и под. за отвеждане и регулиране на подпочвени води. Единственият начин да се извоюват тези [заблатени] плодородни земи е да се прокопаят отводнителни канали и да се направят дренажи. ОФ, 1958, бр. 4419, 1. В районите с излишно овлажняване на почвата.. се провеждат отводнителни мероприятия чрез открити и закрити дренажи. Геогр. Х кл, 36. Плитък дренаж. Дълбок дренаж. Тръбен дренаж. Каменен дренаж.

2. Техн. Рядко. Материал, който се използва за направа на това съоръжение. Те завършиха изкопа на 4 шахти и насипаха дренажа на една шахта. РД, 1950, бр. 158, 2.

3. Мед. Дрен. След операцията поставиха дренаж. △ Махам дренажа.

4. Техн. Изсушаване на блатиста почва посредством подземни канали и тръби; дрениране. Необходимо е да се пристъпи към дренаж на блатата.

5. Мед. Отцеждане, изчистване на секреции от рана чрез каучукова или стъклена тръбичка, марлен фитил или друго приспособление; дрениране. След операцията дренажът беше наложителен.

— От фр. drainage.