ДРЕНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕНА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Събир. Много дрянови дървета, израснали на едно място. — Нагоре около джамията имаше рядка гора и дренак. Й. Йовков, АМГ, 189. След половин час пътят сви в глух сенчест дол, изровен от пороищата и обрасъл с върби, дренак и трънаци. О. Василев, Т, 86. Той тръгна нагоре между орехите, лещака и дренака, които бяха се изпреплели с други дървета и треволяци, и щом се скри, удари наляво, за да може отдалече и изоколо да се качи на Орлов камък. Г. Караславов, Избр. съч. V, 359. По припеците се червенееха узрелите дренаци, а леските стояха приведени от гроздове млечни лешници. Л. Галина, Л, 68.