ДРЕНОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЕНО̀ВЍНА1 ж. Диал. 1. Дряново дърво; дрян, дреника. Седнала е малка мома / зади къщи в градината, / под бяла лоза на сянка, / под бяла дреновина. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 607.
2. Плод на дрян; дрянка.
3. Дрянова пръчка, тояга; дреника. Па тогая на цара говори [Марко]: / "Отидете у мои оджаци, / донесете дръво дреновина, / две-три годин над огин саанало — / да опитам мойте яки сили." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 29. Издумало Кралевике Марко: / — Чуеш мене, царе Сулимане, / я се качи на равни таване, / да си стуриш суи дреновине. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 46.