ДРЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀНЧЕ
ДРЀНЧЕ1, мн. ‑та, ср. Умал. от дрян; малък, нисък дрян. Дренчето расло, момчето спало. Когато се събудило, дренчето порасло и момчето не можело да си вземе звънчето [закачено на дървото]. Нар. прик.
ДРЀНЧЕ2, мн. ‑та, ср. Диал. Звездатка. Към тази група [водни растения] се отнасят следните широко разпространени у нас растения: водната лилия,.., плаващият ръждавец, дренчето. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 30.