ДРЀНЧОВ

ДРЀНЧОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Дренчен. Защото дядо Хаджия беше имотен, богат човек,.. Че само сухи пари,.. като имал,.., на̀-колко си делви, — .., дето се туря в тях дренчова трушия — имал ги човека не знам де си! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 116-117. Дренчово сладко.

Списък на думите по буква