ДРЕСИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕСЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Приучавам домашно или диво животно на някакви умения, да извършва някаква дейност или движения по дадена заповед. Татко се беше заловил да го [кучето] дресира, да го научи на някои фокуси, та понякога губеше по два-три часа с него. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 112. Да дресираш слон, който танцува в такта на оркестъра,.., значи — да бъдеш надарен с остроумно въображение. Св. Минков, ДА, 90. Тук нямаше хрътката на Емексиз-Пехливана, която той беше дресирал и научил да се спуща въз человеци като въз дивеч... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 158. Дико го [кончето] бе дресирал така, че тръгне ли на път, щом му замиришеше на кръчма, веднага спира. Кр. Григоров, Р, 35. // Разш. Приучавам някого да изпълнява това, което изисквам, да слуша и да се покорява безпрекословно. Сега, когато се страхуваше, че той [Методи] завинаги ще си отиде, Лина почна да съжалява, че не е успяла добре да го дресира. М. Грубешлиева, ПП, 292.

2. Рядко. Неодобр. Целенасочено насаждам, развивам у някого някакви качества, навици, чувства и под.; възпитавам. И всред това нищо виковете на околийския началник събудиха у Чакъра само рефлекса на дисциплината, дребното и жалко чувство на служебна чест, което мафията дресираше умело в слугите си. Д. Димов, Т, 294. Те [Кобургите] дресираха поданиците си да се съюзяват с германците и да водят тежки

войни с другите народи. Св. Минков, Избр. пр, 471. дресирам се страд. Кучетата се дресират лесно.

— От фр. dresser.