ДРЕСИРО̀ВЧИК, мн. ‑ци, м. Нежел. Дресьор; дресировач. Според разказа на един дресировчик неговото шимпанзе "Мимус" сутрин при поздрав го прегръщало за шията и с издадени напред устни нежно го целувало. Г. Марков, ЧМ, 31. Дресировчик на кучета.
— От рус. дрессировщик.