ДРЕХА̀Р

ДРЕХА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Търговец на горни дрехи, които обикн. той сам шиел. Ей сегинка ще го сконтим юнака, на консул да заприлича — рече дрехарят и,.., откачи едно бозаво палтенце от стената и го нахлу върху памучната му антерия. Чудомир, Избр. пр, 178. По-навътре се редяха пазарищата — уличка на златарите, улици на дрехари и обущари. Й. Вълчев, СКН, 11. Кир ги [дрехите] разпери като опитен дрехар, опипа ги навсякъде, разгледа ги да не са нещо скъсани,.., сгъна ги и пъхна жълтицата в разтрепераната ръка на бедната жена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 346. Един забогатял свинар / балкански / поискал да се облече разкошно, по граждански, / и влязъл при един дрехар.. Дрехопродавецът грижливо взел мярката му, —../ ../ Облякъл го със най-изящни облекла. Ст. Михайловски, КБЗ, 54.

Списък на думите по буква