ДРЀШКА

ДРЀШКА ж. 1. Умал. от дреха; дрехица, дрехичка, дрешчица. — Не можеше ли да ме пипате по-предпазливо? Тъй ми раздърпахте тънката дрешка, че сега цялата е раздрана. А. Разцветников, СН (превод), 40. Един млад селянин с извехтели дрешки,.., дотича при мене. Елин Пелин, Съч. IV, 107. Преди трийсет години, млад, беден, с изтрити дрешки, той доде като съдебен пристав. Й. Йовков, ПГ, 242. Че бе бедна девойка, по всичко личеше това — и по пестовното ѝ пътуване, и по скромните ѝ дрешки, и по напуканите ѝ ботинки. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 33. Леле боже, живот наповолен, / живот неотволен; / леле сухежбина тежка / под дрипава дрешка. Ц. Церковски, Съч. I, 154. // Малка дреха, обикн. дреха на дете. Детето гледаше с хубави черни очи. Облечено беше в чистички дрешки. Б. Несторов, АР, 59. Лъхна ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки — по мраморния бордюр на разгоряната камина бяха прострени пеленки. П. Славински, ПЩ, 37. На мене и сестричката ми всички гледаха да угодят. Облякоха ни с по-хубави дрешки. Й. Петров, ЛСГ, 21.

2. Стесн. Къса горна дреха (палтенце или елече). Воеводите идеха в бляскава военна носия,.. с къси червени дрешки, пристиснати на кръста от пояс, на който висеше сабята. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 181. В Дупница пътниците видяха чернокоси момичета с цвят в косите, с черни дрешки златошити, златни пояси и зелени фусти. А. Каралийчев, ПГ, 213. Върху свитите сухи плещи на етърва си наметна къса вълнена дрешка, отдавна износена, оръфана и изцапана. Г. Караславов, ОХ III, 509. Изпод каскета [на момченцето] се подаваха руси, неподстригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити. Ил. Волен, РК, 27.

Списък на думите по буква