ДРИПАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЍПАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е облечен в дрипи. Той беше толкова дрипав, че даже ушите му приличаха на кръпки. Елин Пелин, Съч. III, 63. Работниците облякоха много полкове, .., но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ. А. Каралийчев, НЗ, 117-118. Дрипав, с разпрани обувки, .., Павел Балванов имаше жалък вид, но в душата си никак не се промени. Гр. Угаров, ПЗС, 601. Нищо и никакви, дрипави, голи, / тям [на циганите] изпод дрипи месата лъщят, / хич и не искат да знаят — с усмивка / гледат презрително те на светът. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 68. Аз съм дрипав, аз съм мършав, / азе гладен ставам, / но своята чиста совест / за царство не давам. Л. Каравелов, Съч. I, 17. Дрипав просяк.
2. За дреха, завивка и под. — който е износен, окъсан, парцалив. Вчера заран пристигна от Буковец с каруцата Лукан, ратаят .. Висок, мършав и бос, с дрипави панталони, през които се вижда голо месо. К. Константинов, СЧЗ, 138. Дрипавите ризки, изкокнали из панталонките, .., показваха мършавите телца на новото поколение. Д. Добревски, БКН, 7. Той се връщаше към джамията — трябваше да е ходжа, носеше зелена чалма и същата дрипава дреха от пъстри кръпки беше на гърба му. Й. Йовков, АМГ, 188-189. На моста беше се проточила кола, натоварена с трупи. Пред биволите крачеше турчин с дрипава чалма. Ем. Станев, ИК I и II, 15. На гърба му висеше дрипава шарена торба. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. На другия ден бордеят биде очистен, двата прозореца закнижени, на вратата се развяваше една дрипава черга. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 554. Дрипава рокля.
3. Прен. Който е неугледен, вехт. Тя гледаше нечистия двор и дрипавите постройки отсреща .. и сещаше как всичко наоколо я задушава. Г. Райчев, ЗК, 211. Небостъргачите си стърчаха все така безучастно и надменно, а по-ниските постройки се притискаха до тях омърлушени, сякаш искаха да скрият дрипавите си фасади от погледите на минувачите. Ал. Бабек, МЕ, 242. Намери се най-после случайно една дрипава открита талига с една дръглива кранта. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 21. Покровете на къщята бяха провалени, черни и дрипави. П. Хитов, МП, 13. Дрипави къщурки. Дрипави бараки. // Беден, неблагоустроен, неприветлив. Селцето, дето сме се подслонили, е само на 12 километра от София. То е дрипаво, нечисто, хлътнало в заледена кал и натъпкано с крайградски бежанци. К. Константинов, ПНП, 11. Но ето, влязохме в Рила село .. Голямо село, но дрипаво. Състои само от една улица. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6.
4. Прен. Пренебр. Който няма никаква стойност и не заслужава внимание; незначителен, нищожен. При всяко наше срещане той има поне една новинка, защото той чете всичките списанийца, и най-дрипавите и най-нищожните. Ив. Вазов, Съч. IХ, 112. Един изход му оставаше само да излезе из това глупаво положение: да продължи бор‑
бата още по-яростно — да не остави неприятеля си с един дрипав глас повече да влезе в камарата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 115. И вместо въздигане народната песен, .., ние виждаме създаване на песни, които не ги бива ни за улицата, — постали вътрешно, дрипави външно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 39.
— Друга (диал.) форма: дро̀пав.