ДРИПЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЍПЕЛ (разг.) м. и (остар.) дрѝпел, ‑та̀, мн. ‑и, ж. Дрипа, парцал. При трещенето на талигата някои стари безобразни були.. бързо грабваха и се намятаха с някакви си избелели и нечисти дрипели. Ив. Вазов, Съч. VII, 135-136. Единът от тях [комитите] беше съвсем гологлав, а двамата бяха завили на главите си по един кирлив дрипел. З. Стоянов, ЗБВ III, 141. Щастие считам за себе си, че ми се дава случай да говоря за тая книга ["Смутно време"] .. Защото.. нашите списания, които посвещават често пъти дълги страници на най-нищожни дрипели, не обелиха зъб за нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 165. Готовността на редакторите да печатат всякой дрипел, който им се праща, ни принуждава да бъдем безпощадни към тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 253-254. Земя на розите със аромата, / прочут къде ли не по тоя свят, / а пък от задуха ти мрат децата / в коптори посред дрипели и смрад. Бл. Димитрова, Л, 50. — Никога не съм си представяла, че вестикът, който набързо правим в сиви дежурни часове, се разграбва тук [в бригадата] като топъл хляб, минава от ръка в ръка, докато стане дрипел. Бл. Димитрова, ПКС, 100. Вие не сте скъсан дрипел, / не сте ни подлога; / а сте хора. Л. Каравелов, Съч. I, 80. Малък дрипел съм навсъде, / аз съм дребен радикал: / дядо Найчо ме осъди / вред да служа за парцал. С. Румянцев, Ст, 73.

◊ Изяждам / изям (поглъщам / погълна) с дрипелите някого. Разг. Нахвърлям се с остра критика към някого или го измъчвам, съсипвам го морално, обикн. без той да е виновен, защото му завиждам или ми пречи на интересите. — Не би трябвало да ги проклинаме.. — Сега ми казвате, .., а преди три недели искахте да ги погълна заедно с дрипелите — казва патриархът. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 72. Налягам си / налегна си дрипелите (дрипела). Разг. Преставам да действам или да се противопоставям; смирявам се, кротувам, мирувам. — Истинският пожар ще пламне, когато пламне България — забележи господин Фратьо. — Защо ще пламва България? Не ми трябва да пламне България. Да си налягаме дрипелите. Не видяхте ли оня ден каква каша пламна в Заара? — отговори намусено чорбаджи Димо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 113. По едно време разбрах, че ако остана повече между тези людоеди, вътрешностите ми рискуват да се превърнат в разбит хайвер. Затова с остатъка от силите си поисках да се изтегля. Но не ме пуснаха. — Налягай си дрипела! — казаха. Сп. Йончев, РБ, 43.