ДРЍПЛЬО

ДРЍПЛЬО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Мъж, облечен в дрипави, скъсани дрехи. От няколко дни на малкия площад пред гръцкото консулство, идваше един дрипав и мръсен селянин .. Гавазинът пред консулството не се чудеше на тоя дрипльо, домъкнал се от някое далечно село. Д. Талев, ГЧ, 49-50. Някога той спеше под мостовете на града като последен бедняк, като дрипльо. К. Калчев, СТ, 129. — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. Хр. Смирненски, Съч. III, 238. // Разш. Бедняк. Децата на по-заможните селяни ме гледаха малко отвисоко — та нали бях между най-бедните .. А веднъж един от синовете на богатите се обърна към мене с презрителното: "Дрипльо!" Мл. Исаев, Н, 21. — Бягат... — подхвърля презрително, с пророчески патос тя [майката на Виктор] . — Измъкват се от мъките на социализма... Тия — в Латинска Америка, братовчедите на хазайката — във Франция... Отново ние, дрипльовците, ще опъваме каиша... Др. Асенов, ТКНП, 193.

— Друга (диал.) форма: дро̀пльо.

Списък на думите по буква