ДРИЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЍЩЯ, ‑еш и иш, мин. св. ‑ах и ‑их, несв. непрех. Остар. и диал. Дрискам. Когато боли деца само корем, без да дрищят, поолеква им, ако им ся даде няколко лъжички вода от попарен липов цвят и от портокалови листа. Лет., 1871, 129. Друг път тя [холерата] проличава по едно общо долошаване .. Наскоро след това, болните почнат да бълват и да дрищят едно по друго с болеж. Ив. Богоров, СЛ, 87.