ДРОБИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРОБЍНКА ж. Спец. Обикн. мн. Метално топче, сачма за ловен патрон или за машинен лагер. — Стрелях му [на вълка], когато удари през бранището. Тръгнах по следата и намерих две-три капки кръв в снега. Нищо повече. Закачил съм го с някоя дробинка може би в крайчеца на опашката. Отиде си благополучно. Н. Попфилипов, РЛ, 94. Старецът успя да напълни отново пушката, стреля и не улучи. Птицата се издигна, изплашена от свисъка на дробинките и се понесе към планината. Ем. Станев, ЯГ, 62. Арсенът се използува ограничено. Прибавка на 0.1 % от него към олово за отливане на ловджийски дробинки (сачми) придава твърдост и способност на капките да се заоблят добре при падане и изстиване във въздуха. Н. Николов, М, 19.

◊ Удрям / ударя дробинката. Диал. Успявам да придобия, да спечеля нещо по лесен начин, без особено усилие или без разноски.