ДРОБЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРОБЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Троша, разкъсвам, разчупвам нещо на

малки части. В една голяма паница той дробеше сух хляб и го заливаше с топлото мляко. А. Каралийчев, ПС I, 173. И разказва народът, че някои планински върхове са станали по-ниски от разрушенията на бомбите и снарядите, които са дробели гранита им на чакъл. Т. Генов, Избр. пр, 285. Всички наскачаха от местата си,.. запредлагаха услугите си. Филчо излезе напред.. — Аз ще хвана бика. Тодорка дигна ръка. — Аз пък ще го заколя. Бате Коле сякаш падна от небето. — Месото ще дробя аз. К. Петканов, Х, 56. "Снаице, мила снаице, / готвила съм ти, ситнила, / дробила зеле варено / у прасевото копанкю." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 274. // Приготвям нещо от късове (обикн. хляб). Сирене няма, попара дроби. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 114.

2. Разш. Разг. Разделям нещо на по-малки части, на по-малки единици. — Изтегли стотина лева — рече тя. — Ще потрябва това-онова.. — Май ще е по-добре да не дробим парите — осмели се да предложи Петко. Й. Гешев, ВТ, 82. И сред тази гробна тишина се чуваше само тежкото дишане на Станкул .. и равномерното тракане на будилника, който все тъй безстрастно и равно дробеше времето на секунди. Ст. Марков, ДБ, 282.

3. Диал. Пея или свиря кръшно, с много извивки, трели; ситня. Аз надувам моята гайда, та жилите ми ще изскочат, а виж как я дроби синковецът от фунията... Кр. Григоров, Р, 193. дробя се страд. В туй време, догде се дробяха и раздаваха кокошките, бъкелът обиколи всичкия ред мливари и дойде пак до Недялко. Ц. Гинчев, ГК, 82. дробя си възвр. Дробя си попара.

ДРОБЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Ставам на малки късове, на части. Под ловките удари на техните чукове камъните се дробят на малки ръбести парчета. Г. Караславов, ПМ, 44. ^● Обр. Аз гледам как се гонят шумящите талази, / как пенят се, дробят се о каменния бряг, / хвърчат и сипят се кат водопад елмази. Ив. Вазов, ИГП (превод), 134.

2. За глас, песен — извивам се кръшно, с трели. Из самотиите на тоя зелен прохладен лес заехтява гласът на славея; той се дроби и се рони на кристални звукове. Ив. Вазов, Съч. IV, 12.

3. Диал. Ядосвам се (Н. Геров, РБЯ).

◊ Дроби <ми> се сърцето. Остар. Изпитвам силна душевна болка. Въображението му виждаше кървавия лик на мъченика, с дигнати в ужас ръце, с безнадеждно молебен поглед, под ударите на ятаганите. Сърцето му се дробеше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. Нашите дописници от Българско .. ни представят такива картини, пред погледа на които душата са възмущава, а сърцето са дроби. СПл, 1876, бр. 4, 13. Дробя в една паница с някого. Диал. Върша нещо общо с някого, имам обща работа с някого. Къде и какво е моето място? Не искам да дробя в една паница с моя баща. Той не стана предател, но остана безумец. Й. Вълчев, СКН, 438. Дробя някаква попара обикн. някому. Разг. Причинявам неприятности някому, създавам неприятно, объркано положение, обикн. с интриги, клевети. За Нако през тази отвратителна вечер тук се дробеше една попара, такава, каквато той никога не очакваше, най-малко от внука си. К. Велков, СБ, 62. Дробя сърцето (душата) на някого. Остар. Причинявам силна душевна болка (на някого). И по-много глупостта ми, / а най-више завистта ми, / сърцето ми люто дробят, / без време ще ма уморят! ЦВ, 1851, бр. 54, 15. — Па най-после, Марие — / .. / право да ти кажа, че предпочитам сама да търпя оскудност, нежели да гледам унучето си занемарено; защото това ми дроби сърцето. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 12. Дене, ноще те слушам, че шумиш, / о Друшлявице хладна, / .. / по цяла нощ ти слушам аз шума — / ту стон, ту смях, ту пенье, — / но скръбните ти ноти по-пленят, / вълнуват ме, душата ми дробят. Ив. Вазов, Съч. II, 186. Каквото съм дробил <това> ще сърбам. Разг.; Каквото съм дробил, това ще кусам. Диал.; Както съм дробил, така ще сърбам. Разг.; Сърбам каквото съм дробил. Разг.; Дробил съм някаква попара, ще я сърбам. Разг.; Сърбам (ям) попарата, която (що) съм дробил. Разг.; Сърбам каквото съм дробил на замано. Диал.; Това съм дробил, това ще сърбам. Разг. Търпя, понасям неприятности, за които сам съм причина. Лазаров: — Второ, за това, че си уронил престижа си на учен, ще те освободим от длъжност... Драгиев: — За награда? — Лазаров: — Това си дробил, това ще сърбаш. Г. Джагаров, ТМЗ, 238. — Здраво пипал тоя Рангел, — каза докторът, — ножът беше минал от лявата цица, та излязъл от гърба на турчина. — Сърбал каквото дробил на замано. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 163. Шерифът изслушва със сериозен вид верноподаническите му изявления, че градът не може да отговаря за чапкъните и че "всеки трябва да сърба, каквото е дробил". Ив. Вазов, Съч. Х, 118. Правете, щото знайте, аз не се бъркам. Време за сватба ли е сега? .. Вий сте дробили таз попара, вий ще я сърбате. Й. Йовков, Б, 40-41. Който <каквото> е дробил, <това> да (ще) сърба. Разг. Който е причинил или създал някакви неприятности, бъркотии, той да носи последствията, да отговаря. Каналът трябва да се прокопае като тунел.. — Който е дробил, да сърба — каза Найден и иска да си тръгне. В. Жеков, ТП, 66. У дома говореха, че започнали сватбата в лошо време, по-добре било да се поизчака .. — Дума да не става! — отсече дядо. — Кой каквото е дробил — да сърба! Ив. Венков, ХИ, 13. Сирене няма, попара дроби. Диал. Ирон. Употребява

се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Сън ме дроби. Диал. Наляга ме сън; спи ми се. Сън го лови, / сън го дроби, / няма лудо да ми легне. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 367.