ДРО̀ГА

ДРО̀ГА ж. Спец. 1. Растителна или животинска суровина (изсушени листа, корени, цветове или жлези с вътрешна секреция), която се използва като лекарство или за приготвяне на лекарства. В тази лаборатория се изследваха редица наши лекарствени дроги, отделиха се лечебни вещества, изследва се и се установи тяхното фармако-физиологическо действие и т. н. Пр, 1953, кн. 2, 75. Отварата [от магарешкия трън] от дрогата се препоръчва при кашлица, сърцебиене и астма. Е, 1981, бр. 1067, 3.

2. Наркотик. Ами преди смъртта си всеки невротик подлудява поне десетмина още здрави .. Налива се с химия .. По-изродените отиват съвсем далеко: дрогата! Тя застрашава цели общества .. Вестниците ни показват снимка на тринайсетгодишен английски кокаинист. В. Мутафчиева, ИКМ, 130-131. Полицаите стигнали до наркобаза в Хасковско и разплели канала за дрога. ДТ, 2000, бр. 274, 13. Много са сигналите за предлагана дрога в различни заведения на Бургас, където купонясват тийнейджъри. ЖТ, 1998, бр. 25, 5. Столични наркомани вече си поръчват дрогата по мобилни телефони. 24 часа, 2000, бр. 194, II.

Ѓ Бяла дрога. Нов. Кокаин. Поредицата убийства са свързани с наркопазари и разпределние между така наречените бяла и кафява дрога. Пари, 2001, бр. 34, 3. Кафява дрога. Нов. Хероин. Турци искат да сложат ръка върху каналите за бяла и кафява дрога. ДТ, 2001, бр. 50, 4. Мека дрога. Нов. Наркотик с ободряващо и възбуждащо въздействие (напр. марихуана, хашиш), за който се смята, че по-трудно предизвиква зависимост. Като няма какво да правят, пушат мека дрога. СТ, 2000, бр. 45, 12. Твърда (тежка) дрога. Нов. Силен кондензиран или синтетичен наркотик (напр. хероин, кокаин, екстази), който има силно стимулиращо въздействие и предизвиква бързо пристрастяване. Някои са за легализиране на марихуаната, защото ще се употребява по-малко от твърдите дроги. 24 часа, 2000, бр. 22, 7.

— От фр. drogue.

Списък на думите по буква