ДРОЖДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРО̀ЖДИ мн. Спец. Разнообразни едноклетъчни микроорганизми, гъбички, които предизвикват ферментация на захарите и се използват при производството на вино, бира, лекарства, за бухване на тесто и др. Захарозата под влияние на дрожди ферментира, като крайните продукти на ферментационния процес са алкохол и въгледвуокис. А. Генадиев и др., ТЗ, 7. Хлебните дрожди, така наречената мая, прибавени към тестото, предизвикват образуването на газообразни продукти, поради което то шупва. НТМ, 1962, кн. 3, 23. В киселото мляко понякога се съдържат и млечнокисели дрожди. Богданов препоръчва при добиването и запазването на подкваса да се използуват млечнокиселите дрожди, които активизират и запазват подквасата за по-дълго време. Н. Димов и др., ТМ, 268. Дрождите са твърде богати на витамини от групата В, които са от особено значение при храненето на птици и свине. РД, 1961, бр. 88, 2. Завод за фуражни дрожди.