ДРУГА̀Р

ДРУГА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, съкр. др., м. 1. Лице по отношение на някого, с когото го свързва често общуване, взаимно доверие, привързаност, преданост; приятел. — Защо днес не си весел?.. — С тебе сме верни другари, защо не ми кажеш болката си? К. Петканов, Х, 164. Двамата неразделни другари от детинство, които досега толкова често бяха мислили един за друг, сега не чувствуваха никаква охота да се разпитват. Х. Русев, ПС, 94. Весел ма гледат мили другаре,/ че с тях наедно и аз са смея,/ но те не знаят, че аз веч тлея,/ че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. — Я доди, либе, я доди, / я тая вечер, я друга! / И другара си доведи, / другара за другарката. Нар. пес., СбНУ ХХV, 15. // Обикн. със съгл. опред. Човек, на когото може да се разчита, който е готов да помогне и услужи при нужда. Достоен другар и сътрудник на отца Паисия в полето на народното ни свестявание беше и преосвещеният Софроний. Р. Каролев, УБЧИ, 149. Работата го увличаше, той не чувствуваше никаква умора, само му липсваше един по-здрав другар и помощник, врял и кипял в партийните работи. Г. Караславов, СИ, 148. — Брате Йовчо, ние Станка изтървахме,..: но аз искам сега да я изтръгнем пак от душмански ръце; ставаш ли ми другар? Ил. Блъсков, ИС, 31. Ти оставаш тук на село,/ слушай своя дядо стар,/ слушай го и той ще бъде,/ твой закрилник и другар! Ив. Радоев, КХЛ, 4. — Йогън гори йо планина,/ да ида, мамо, да вида?/ — На̀ ти, майка, верен другар,/ та иди, майка, та види. Нар. пес., СбВСт, 292. С добър другар и в зло време весело. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 368. В нужда се другар познава. Погов. Ли си имаше във село/ и един другар любим./../ Тоя близък скъп приятел/ беше кученцето Чен. Ив. Радоев, КХЛ, 6.

2. Лице по отношение на някого, с когото е свързано с обща работа, общи интереси или цели. Когато от улицата чу първите празнични звуци, почувствува нужда да види другарите си от завода и да сподели щастието си с тях. Д. Кисьов, Щ, 524. На войниците извиках, че е срамота да мислят за шеги и за смях на две крачки от труповете на убитите си другари. Й. Йовков, Разк. II, 84. Те съзнаваха нуждата да направят час по-скоро това, за да помогнат на другарите си от гората. Д. Димов, Т, 616. Горо, горо, майко мила,/ толкоз годин си хранила/ мене, горо, юнак стари/ с отбор момци и другари. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. Боен другар. Фронтови другар. // Човек, който заема равно положение с някого в обществото или в даден колектив. Мъжът и жената да бъдат другари, а не господар и робиня покорна. Д. Талев, ПК, 256. Той [Франц] виждаше как всеки ден Ян Бибиян напредваше, радваше се от сърце и се отнасяше с него не като с чирак, а като с другар. Елин Пелин, ЯБЛ, 16.

3. Лице по отношение на някого, с когото случайно е свързано при определени условия или обстоятелства. Затворникът не престава нито за миг да бъде напълно откъснат от света и хората. Той може да разговаря само със своите другари по съдба. Ем. Манов, ПЯ, 74. Малко другари имам на трапезата. Две стари германки, едно гърче,.. и една млада швейцарка, гувернантка на две деца. Ив. Вазов, ПЕМ, 84. Ние бяхме сами в една малка стая на болницата. Другарят ми, млад подпоручик, току-що ми беше разказал как е бил ранен. Й. Йовков, Разк. I, 143. Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила.. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава. Елин Пелин, Съч. I, 150. Обр. Кавалът е неразделен другар на българските овчари. Пеене V кл, 81. Постоянният другар на работниците — Работнически вестник — изпълва още една година от основаването си. РВ, 1909, бр. 87, 27. Не че ония години са били лишени и от мъки, и от горчивини. Имало ги е — те са другари човеку от люлката още. Ив. Вазов, Съч. Х, 151. Аз си имам за другар / на пояса остър нож. Хр. Ботев, Съч. 1875, 30. // Спътник. Повика младият човек вуйча си за другар по пътя и двамата тръгнаха по села и градове. А. Каралийчев, МО, 12. Аз се уплаших, че този излизан франт с донжуански мустаци можеше да пътува с нас и щеше да ни се натрапи за другар. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 25. Не ѐ сам, — има си другар. СбНУ ХI, 154.

4. Идеен и политически съмишленик (обикн. от социалистическа или комунистическа партия); съратник, съидейник. По лицата на всички партийни другари се четеше загриженост. Кр. Григоров, Н, 132. След едно голямо селско събрание, което имахме напоследък в клуба, той заповяда на селските пъдари да арестуват няколко наши другари. Кр. Велков, СБ, 92. — А той.. Матьо Христов.. здрав ли е? — Беше здрав. Сега може да се е разболял от нещо. — Не, аз питам, здрав ли е като другар, като комунист. Д. Ангелов, ЖС, 106. Всички, що се познаваха малко или много с Бойча, стояха на тръне, а другарите му по идея чакаха издайство или друга фаталност да

ги предаде на турците в ръцете. Ив. Вазов, СбНУ II, 1-2. Не се съгласиха нито те, нито отпосле и другарите от земледелската група. Ал. Стамболийски, ДС, 8.

5. В периода след 1944 г. до 1989 г. у нас — официална форма за назоваване или обръщение към мъж или (в мн. ч.) към мъже и жени, независимо от служебното положение, възраст и под.Другарю, готвите ли се за стачката? К. Петканов, В, 244. — Хей, другарю, ти какво решил си с чука? Хр. Смирненски, Съч. I, 34. Другарите от града им се изсмяха право в очите и рекоха, че с тия работи шега няма. М. Иванов, Д, 19. Христо се спусна по стълбата. И що да види — на покрива се бяха изкачили отговорни другари от Министерството на вътрешните работи. А. Каралийчев, ТР, 54. — Божичко, колко много си чел! Не съм срещала в живота си такъв начетен другар. К. Георгиев, ВБ, 31. Обикн. пред фамилно име или пред название на професия, длъжност, чин — форма за учтиво назоваване или обръщение към мъж у нас след 1944 г. до 1989 г. Има думата другарят Драган Цанков, председателят на селсъвета. Кр. Григоров, Н, 25. — Другарят учител право каза, че ние тази вечер няма да изменяме курса на партията, а ще си разпределим работата. Х. Русев, ПС, 86. — Разрешете да остана, другарю полковник. П. Вежинов, ВР, 61. — Е-е, какво ще кажеш, другарю Обретен? — попита го главният от гостите. Ст. Даскалов, ЕС, 139.

6. Обикн. в периода след 1944 г. до 1989 г. — съпруг. — Имам нужда от помощта ви, по-прово от помощта на другаря ви — смутено започна тя,.. — С моя другар сме в обтегнати отношения, а това е... въобще лошо. Х. Русев, ПЗ, 106. Тя се пробужда и разбира, че целият ѝ съпружески живот е бил построен на заблуда: смятала е другаря си за издигнат, достоен човек, а той се оказва жалък, с дребна душа себелюбец. Ст. Грудев, ББ, 61. Омъжих си тук.. Другарят ми винаги се старае да ми помогне. ЖД, 1969, кн. 11, 17. "Дай ми, боже, верън другар, / верън другар, първо либе." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 203. Мъжкият от двойка животни или птици. Една гургулица наблизо усърдно и нежно зовеше другаря си. Елин Пелин, Съч. III, 51. — Другаря си вика, търси го [соколът] — каза пак крагуярят. — Убиха го проклетите му безверници, гръм да ги удари! Ст. Загорчинов, ДП, 299.

Другар в живота. Ритор. Мъж, съпруг. Другар съм с Михалко. Диал. Ненормален съм, луд съм.

Списък на думите по буква