ДРУГАРЀНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от другаря и от другаря се; дружене, дружба. Детето е расло и свиквало на мълчаливост, усилвана още повече и от грижливостта на родителите да го отстранят от другарене и игра с връстници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.