ДРУГА̀РЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. гальов. от другар; другарче. Дядо Господ си се разхождал по гори и по поляни и радвал се наистина, но все му било криво, като си нямал другарец да се разговаря с него и да прекарва времето си весело. Нар. прик., Христом. КМ II, 186.