ДРУГА̀РИН

ДРУГА̀РИН, мн. друга̀ри, след числ. ‑а, м. Остар. и диал. Другар. Ако ученикът направи някоя погрешка, то негови съдии биват пак децата, които разгледват и решават важността на погрешката и наказват своя другарин по своите понятия. Знан., 1875, бр. 8, 125. Аз останах само с пет другарина и станах им войвода. П. Хитов, МП, 61. Ако до днес живей там в тихия роден кът/ другарин мой връстник, все негли някой път/ ще си припомня той,../../ тез чудни приказки и песни как съм аз/ разправял. П. П. Славейков, КП ч III, 5. Отговара Гюровото либе:/../ Язе съм ти най-верен другарин — / що е да е, менека прикажи! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 68. Войник трапеза не знае,/../ Морава му е постелка,/ .. Тънка му сабя — другарин. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 11, 1038.

Списък на думите по буква