ДРУГАРЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Другарство. — Негова милост да ви е брат нещо?.. — любопитствува още Диньо за младия човек.. — Съвсем не.. — Аха! Тъй, тъй! Е, хубаво, другарлък значи. К. Константинов, ПЗ, 26.

◊ Правя другарлък. 1. Простонар. Дружа, другарувам с някого. Земята е харна — хората се изюдиха. Гледаш го — през деня набожен, на хората сметка държи, ако се не прекръстят, а през нощта и с дяволите другарлък прави... Г. Караславов, СИ, 299.

2. Остар. Прекарвам заедно, съм с някого, за да има с кого той да общува, да не е сам; правя компания. — И аз ще ти правя другарлък, прибави любезно Рачко. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 173.