ДРУГАРУВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГАРУ̀ВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Другаруване. Понеже Юдит бе толкози любезна да каже, че моето другарувание ѝ е приятно, то ний заедно излязохме из къщи. ССГ (превод), 63.