ДРУГАРЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГА̀РЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от другарче (в 1 знач.). Сиво, бяло гълъбченце, покажи на другарченце как мънат лен. Ст. Младенов, БТР I, 600. — Я попитай другарченцето си защо плаче.