ДРУГАРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГАРЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Диал. Дружа, другарувам (в 1 знач.). Момата не е само негова [на мъжа] любовница, а и бъдеща съпруга, която ще дели с него труда на живота, световни радости и мъки, която ще другари с него до смърт. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 58. Аз от дете с тез птички другарях, / че дивни бяха песните им прости. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 74.

ДРУГАРЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Другаря. След малко време гледам аз, че мой Джуро се другари с един наш нишки хайутин и шушука се с него. Не ми са хареса това познанство и аз, като майка, заисках да дозная за какво се е подружило моето дете с тоя безкъщник и какво разговарят между себе си. Л. Каравелов, Съч. IV, 80.