ДРУГАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГА̀ЧКА ж. Диал. Другарка, дружка. Ей море лудо, да младо!/ Снощи съм било за вода/ с моите верни другачки;/ майка ти стоеше на порта. Нар. пес., СбБрМ, 498. Стани ми, стани, галена Радо,/ веке се, Радо, пладнина стори,/ старите баби телци тераат,/ твойте другачки на вода одат. Нар. пес., СбБрМ, 450. Ти си земи гиздава девокя,/ яз ке зема друга ѝ другачка,/ ем другачка, братко, ем комшика! Нар. пес., СбНУ, ХLV, 347.