ДРУГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ГИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Друг. Вместо него, той зачу други шум, шум от човешки стъпки. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Един на мама беше моят Златко. Немах си ни син други, ни дъщеря. Т. Влайков, Съч. I, 34. Повярваха хората и кое от болка, кое от срам, още същата зима ожениха Елена за други. Й. Йовков, СЛ,

160. Кой ще управлява тази флота?.. Един му са виждаше много прост, други много почтен, трети много глупав. П. Кисимов, ОА (превод), 13. Двамата млади зелени/ един за други родени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 936. Един след други. Един до други.