ДРУ̀ГИДЕН

ДРУ̀ГИДЕН нареч. Разг. Вдругиден. Трябва някак да известя, че няма да бъда тая вечер, ни утре, ни другиден. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 99. — Ходи ли на оран? — Утре ще ида за първи път тая есен. — Остави за другиден. Нека малко да опръхне земята, та заедно ще отидем. К. Петканов, Х, 57. Той знае, че тази хубава игра, която започна днес, ще продължи и утре, и другиден, че няма скоро да се свърши. А. Гуляшки, Л, 405.

Списък на думите по буква