ДРУ̀ГИЧЪК

ДРУ̀ГИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Разг. Умал. от друг; дружки, различен. Мелници мога да правя всякакви! Каквато и да е бедата, която ме сполетява, винаги съм се справял с лекота, ама това, дето ми е дошло на кратуната, е от по-другичка направа, всичко сега е в ръцете на жена ми Цвета. Ст. Вълев, БД ч. II [ea]. Герги: — За момата му ти казвам. Баба Стойна: — Тя, синко, не е като за тебе. Аз ще ти намеря по-другичко, тъй хе! Дето слънце не го е видяло. Митю: — И за мене, бабо, някое тънко, високо, чернооко. Д. Войников, Съч. II [ea].

Списък на думите по буква