ДРУ̀ГО

ДРУ̀ГО нареч. Разг. 1. По друг начин; различно, другояче. — Сега.. — помагат — отговаря той на въпроса ми за работата си. — Идват бригади, друго се работи... З. Сребров, Избр. разк., 226-227. — Аз още вчера ти казах, че ще трябва да се обидат ливадите и да се косят,.. Имам аз верни хора, но друго гледа чуждо око, а друго вижда стопанското. Ц. Гинчев, ГК, 252.

2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. За означаване, че някакво положение, някакви обстоятелства, условия са по-добри в сравнение с предишните, при настъпила промяна; по-добре. Старият човек слезе от камиона, без да бърза, отърси дрехите си и продума: — Виж, тук е друго! П. Вежинов, НС, 26. — Като две кукувици сме се свили. Като има мъж вкъщи, все е друго. А. Каменова, ХГ, 190. Първят: — Я слушай,.. — да почакаме до утре. — Дене по е друго. Ив. Кирилов, Ж, 52. В съчет. със си. За усилване. — Друго си е като сме двама, ще си правим компания по дългия път.

ДРУ̀ГО

ДРУ̀ГО-. Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни със значение: друг (в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори), напр. друговерие, другородец, другостранец, другокласник, другороден, другокръвен, другогодишен, друговремски, другозначещ.

Списък на думите по буква