ДРУГОВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОВЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Рядко. 1. Който изповядва друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Един русофил пишеше от София до Новое время 10: Неужели Русия, която е "приютила" друговерната Финляндия, няма да намери едно местенце за православната България? С. Радев, ССБ I [ea]. Там живеят друговерни племена.

2. Който се отнася до друга вяра или до лица от друга вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Друговерно училище.