ДРУГОВЕРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОВЀРЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от друговерец; млад мъж или дете друговерец. Иди, доди, Асане, довечера,/../ има дума да ти продумам, че залибих друго либе,/ анадолче, друговерче. Нар. пес., СбВСтТ, 546.