ДРУГОЗЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОЗЀМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Който е от друга земя, от друга страна (в сравнение с говорещия или с някой друг); другоземски, чуждестранен, чуждоземен, чуждоземски. Дори търговията на града с прекупчици от далечни земи се въртеше на доверие,.., само с едно ръкостискане между четири очи, макар предводителят на другоземните търговци да наброяваше цели шепи злато. А. Христофоров, А, 215. Около всички долове и височини се строяха укрепления. Там щъкаха и хора в другоземни, скъпи дрехи — това бяха ромейски съветници. Й. Вълчев, СКН, 333. Сам Мохамед са занимаваше с поезията и наградяваше богато и народните, и другоземните поети. С. Бобчев, СОИ (превод), 81. Елени другоземни пълнят/ нощем горите, а ловците не успяват/ нито един да хванат. Г. Райчев, ЕЦ, 65. Другоземни стоки. // Рядко. Който се отнася до друга планета (обикн в сравнение с планетата Земя); другопланетен, извънземен. Другоземна цивилизация.