ДРУГОПЛЕМЕННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУГОПЛЀМЕННИК, мн. ‑ци, м. Рядко. Човек от друго племе, от друга народност (в сравнение с говорещия или с някой друг). Цял живот една голяма тъга ме разяждаше като отрова, тъга за братята ми по кръв, страдащи от нечестивците, от същите тия другоплеменници, които.. всичко българско оскверниха. Д. Мантов, ХК, 125. И пак останали българи. Такива българи, че и Георги Акрополит, маститият византийски историк от тринадесетия век, им се е разсърдил в своето историческо повествование, загдето през време на войната между българския цар Михаил-Асеня и Теодора Ласкариса "на драго сърце преминавали на страната на своите единоплеменници и сваляли игото на другоплеменниците". Н. Хайтов, ПП, 78.