ДРУЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖА̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. 1. Непрех. С предл. с. Намирам се в отношения на дружба, другарство с някого; другарувам. Колкото повече дружех с Вапцаров, толкоз повече се учудвах на неговите широки и извънредно живи културни интереси. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 342. В таванската стаичка на голямата кооперация живееше самотен старец. Странен старец. Не дружеше с никого, никого не посещаваше. П. Бобев, К, 116. Той не дружеше много с колегите си от своята среда, подбираше даже своите приятели, но към когото се привържеше, обичаше го сърдечно и се разкриваше откровено. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 35.

2. Прех. Остар. Придружавам, съпровождам. Той беше постоянно с нея, дружеше я до училището ѝ, причакваше я на излизане. Ив. Вазов, Съч. ХI, 135. И зе най-сетне да изкарва малкото си стадо по ливадите; верният Шаро я дружеше всякога. И. Ненов, ЧГ (превод), 26. // Непрекъснато съм с някого, общувам с някого да не е сам. Хубавка,.., благодареше твърде учтиво на тези, които бяха я попросили за съпруга, но им казваше, че е още твърде млада и че желаеше да дружи още за няколко години баща си. Кр. Пишурка, МК (побълг), 42. ^● Обр. Реката пей, гърмят вълни сребристи,/ и песня горска пътя ни дружи. Ив. Вазов, Съч. II, 185. дружа се страд. от дружа във 2 знач.

ДРУЖА̀ СЕ несв., непрех. Остар. С предл. с. Дружа, другарувам с някого. А при това онзи войник с витите мустачки, с когото Елена толкова се дружеше,.., нямаше го вече, изгубил се бе някъде. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 392. Хюсеиновият син са дружил само с оние казанлъшки "мамини чедица", които спале да пият, яле да пият и живеле да пият. Л. Каравелов, Съч. VI, 31. Хората,.. — дохождат до убеждение, че за да удовлетворят най-добре нуждите си, то тряба взаимно да си помагат, тряба да са дружат. Ступ., 1875, бр. 4, 28. Но работата е, че тряба да знаем без друго с какви другари се дружат, де ходят [децата]. Лил., 1884, кн. 7, 27-28.