ДРУЖЕЛЮБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУЖЕЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Приветливо, доброжелателно, другарско отношение към другите; дружелюбност. Към нас, децата, чичо Михалаки се отнасяше с непринудено дружелюбие и с присъщата му духовитост умееше да се шегува и да ни разсмива. Б. Вазов, СбЦГМГ, 104. — Че що не си направиш едни цивилни дрешки! — посъветва ме той с най-откровено дружелюбие. А. Гуляшки, ЗР, 83. И в петте държави, през които минахме, могат да се наброят десетки случаи на гостоприемство, внимание и уважение към нас от страна на властите и на обикновените работни хора. Именно това рядко дружелюбие, с което ни посрещаха и изпращаха на всяка граница и във всеки голям град, беше и си остава най-важното, най-силното впечатление, с което се завърнахме от далечното пътуване. Ив. Мирски, ПДЗ, 36. // Склонност да се установят другарски отношения; дружелюбност. Дружелюбието е главният закон на тие риби. Вие никога няма да ги видите разединени. Знан., 1875, бр. 9, 134.